Лоши спомени от минала травма могат да оставят хората емоционално белязани за цял живот

27 август 2014

Но сега вече учените смятат, че може да се заличи чувството на страх или безпокойство, свързано със стресиращи събития, при пробив, който може да помогне за лечение на депресия или пост-травматично стресово разстройство.

Изследователи от Масачузетския технологичен институт, САЩ, са открили кои  мозъчни вериги предават емоции от спомени и как да се обърне на връзката.

Те успели да „изключат“ чувството на страх при мишки, които са били карани да се чувстват неспокойно. Възможно е същата техника да може да се използва и при хора.

„В нашия живот ден след ден се сблъскваме с различни събития и епизоди, които дават положителен или отрицателен ефект за нашите емоции“, казва Сусума Тонегава, професор по биология и невронауки в Riken-Neural Circuit Genetics на Масачузетския технологичен институт.

„Ако са ви обрали късно през нощта в тъмна алея сте ужасени, имате силна памет на страх и никога не искате да се връщате към тази алея.

„От друга страна, ако имате страхотна почивка, да кажем на карибски остров, вие също го помните в живота си и на няколко пъти се връщате към спомените за да се насладите на преживяването”.

„Така, че емоциите са тясно свързани с паметта на минали събития. И все пак емоционалната стойност на паметта е пластична. Припомняйки си с памет не е като да си играеш с магнетофон. По-скоро това е като творчески процес”.

„Веригите изглежда да е много сходни, между този на човека и на мишките, когато става дума за памет формации от емоциите и спомени. Така подобна технология може да бъде на разположение за хората. “

Спомени се създават от много елементи, които се съхраняват в различни части на мозъка. Контекстът на спомена, като място и време, че събитието се е състояло, се съхранява в клетки в хипокампуса, докато емоциите, свързани със спомена се намират в амигдала.

Екипът установил, че мозъчните клетки са били активни, когато мишките изпитват  приятно изживяване – мъжка мишка се социализирала с женска мишка – или негативен опит – лек токов удар.

Те показаха, че след това, чрез стимулиране на неврони, свързани с противоположната  емоция те могат да обърнат чувството прикрепено  към паметта. Мишките станали по-спокойни в ситуации, в които преди това са били тревожни и по-разтревожени, където преди това са били спокойни.

„Открихме, че ние можем да диктуваме цялостната емоция и посоката на паметта.“, добавя професор  Тонегава, „Бихме могли да превключим паметта на мишката от положителна на отрицателна и отрицателна на положителна.“

Мозъчните клетки се задействат чрез техника, наречена optogentics която използва импулси на синя светлина, за да се задейства невроните .

Предишни изследвания са показали, че спомените могат да се променят с течение на времето, както спомените стават все по-неясни, или събития, които никога не са се случили да се помнят. Поведенческите терапевти често връщат пациенти обратно към травматично събитие и ги „освобождават”.

Но това е първият път в който учените са показали кои мозъчни вериги са отговорни за положителните и отрицателните емоции и са могли да ги разменят.

Професор Ричард Морис в Центъра по когнитивна и невронни системи в университета в Единбург, заяви: „Ние често вярваме, че нашите спомени са точни, но в действителност те са пластични”.

„Споменът за романтична първа среща с партньор може да получи различно настроение, когато връзката се разколебава. Така и любимите за семейството плажни спомени от лятото могат да бъдат унищожени, след като сме станали свидетели на плувна трагедия”.

Mолекулярното инженерство хвърля светлина върху нашето разбиране за основните физиологични мрежи на паметта.

Изследователите се надяват, че то може да доведе до създаването на терапия за депресия или пост-травматично стресово разстройство, без нужда от медикаменти.

„Това не е нещо, което можем да направим следващата седмица, но сега разработваме  различни методи, за да се опитаме да се насочим към стимулиране на човешки мозъчни клетки“, добави професор Тонегава.

„Вместо вътре в мозъка ви се стимулира повърхността на мозъка, което ще бъде по-малко агресивно”.

„Искам да стане ясно, че ние няма да не използваме тази технология, за да се променяме съзнанието или познанието на нормални здрави хора. Това ние не трябва да правим. Ако има приложение в хуманнатата област, то би било за патологични състояния. “

Изследването е публикувано в списание Nature.